Изтегли - Българска народна банка

Report
Световната криза и икономиката на
България
Мариела Ненова, директор, дирекция “Икономически
изследвания и прогнози”
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
Световната икономическа криза
• Кризата започна от САЩ през лятото на 2007 г. като криза
на пазара на високорискови ипотечни кредити и ценни
книжа, свързани с тях. Постепенно кризата се разпространи
и засегна изцяло международните финансови пазари.
Доверието между пазарните участници рухна.
• Ликвидността на международните финансови пазари
започна да се свива, финансовите потоци към развиващите
се икономики започнаха да намаляват.
• През септември 2008 г. банкрутът на финансовата
корпорация Lehman Brothers напълно разстрои
функционирането на световната икономика и доведе до
превръщането на финансовата криза в обща икономическа
криза.
Темп на изменение на международната
търговия
%
25
20
15
10
5
0
-5
-10
-15
-20
-25
Световна търговия
САЩ
Еврозона
1 2 3 4 5 6 7 8 91011121 2 3 4 5 6 7 8 91011121 2 3 4 5 6 7 8 91011121 2 3 4 5 6 7 8 91011121 2 3 4 5 6 7 8
2006
2007
2008
2009
2010
Лихвени проценти в еврозоната
7.0
6.0
5.0
4.0
3.0
2.0
1.0
Източник: Bloomberg L.P.
0.0
2006
Заемна лихва
2007
2008
2009
Основна лихва по рефинансиране
2010
Депозитна лихва
EONIA
Краткосрочни лихвени проценти в САЩ
5
4
Ефективна лихва по федералните фондове
Таргет лихва по федералните фондове
Сконтова лихва
Лихва по свръх-резервите
%
3
2
1
0
2008
2009
2010
Влияние на световната икономическа
криза върху българската икономика
• Световната търговия спадна с близо 20% още през
четвъртото тримесечие на 2008г. Българският износ
също бе силно засегнат от свиването на външното
търсене.
• Финансовите потоци към развиващите се страни
бързо се свиха. Притокът на преки чуждестранни
инвестиции и друго финансиране към България също
започна да намалява.
• Спадът на износа у нас и по-ниският приток на
чуждестранни финансови ресурси се отрази върху
вътрешното търсене през 2009г. – потреблението на
домакинствата се сви, спаднаха вътрешните
инвестиции във физически активи.
Износ (в евро)
(годишен темп на изменение, 3-месечна подвижна средна, %)
40
%
20
0
-20
0
pr
il.
1
A
nu
ar
y.
10
9
Ja
r.0
O
ct
ob
e
ly
.0
9
Ju
9
pr
il.
0
Ja
A
nu
ar
y.
09
8
r.0
ob
e
O
ct
ly
.0
8
Ju
8
pr
il.
0
A
nu
ar
y.
08
7
Ja
r.0
O
ct
ob
e
ly
.0
7
Ju
7
pr
il.
0
A
Ja
nu
ar
y.
07
-40
Литва
България
Латвия
Румъния
Естония
Полша
Чехия
Словакия
Унгария
Словения
Източник: Евростат
Реален растеж на добавената стойност (в %) и
приноси по отрасли (в процентни пункта)
3
3
2
2
1
1
0
0
-1
-1
-2
-2
-3
-3
-4
-4
-5
-5
I
II
III
2007
IV
I
II
III
2008
Селско и горско стопанство
Услуги
Източник: НСИ
IV
I
II
III
2009
IV
I
II
2010
Промишленост
Общо за икономиката
Преки чуждестранни инвестиции
(в % от БВП, на годишна основа)
35
30
25
20
15
10
5
0
2007
2008
2009
2010
10
5
5
0
0
-5
-5
-10
-10
принос в пр.п. към растежа спрямо предходното
тримесечие
10
2007Q1 2007Q2 2007Q3 2007Q4 2008Q1 2008Q2 2008Q3 2008Q4 2009Q1 2009Q2 2009Q3 2009Q4 2010Q1 2010Q2
Изт.: НСИ, БНБ
Заб: приносите не са адитивни поради директно верижно обвързване и сезонно изглаждане на БВП и компонентите му
Крайно потребление
Бруто образуване на основен капитал
Нетен износ
БВП, (д. ск.)
% спрямо предходното тримесечие
Реален растеж на БВП (в %) и приноси по
компоненти на разходите (в процентни пункта)
Два най-често повтаряни коментара за рисковете
пред българската икономика в условията на
световната криза
• Високият дефицит на текущата сметка по платежния баланс
няма да може да се финансира с приток на чуждестранни
финансови ресурси (тъй като историята показва, че при криза
притокът на капитали към развиващите се страни спира.
Пример, Латинска Америка), което ТРЯБВА да доведе до
бързо стопяване на международните валутни резерви на БНБ;
• Обезценяването на валутите на страните с плаващи валутни
курсове помага за адаптирането на икономиките им към
външните шокове. Фиксираният валутен курс на България
пречи за гъвкавото реагиране на българската икономика,
което ТРЯБВА да доведе до загуба на конкурентноспособност,
значителен спад на реалния брутен вътрешен продукт, много
висока безработица.
Какво се случва с дефицита по текущата
сметка на платежния баланс
• Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс започна
постепенно да се свива, напълно в съответствие с очакванията на БНБ.
• Нашите очаквания се основаваха на анализ на данните. В периода 2007 –
2008г. дефицитът на текущата сметка се дължеше на големия внос на
инвестиционни стоки, финансиран предимно от преки чуждестранни
инвестиции. С постепенното намаляване на притока на преки
чуждестранни инвестиции поради глобалната криза, вътрешното
инвестиционно търсене очаквахме да започне да отслабва. Това се и
случи. Реалният темп на растеж на инвестициите стана отрицателен и
съответно вносът в реално изражение намаля при това много по-силно в
сравнение със спада на износа.
• Преките чуждестранни инвестиции покриват над 100% дефицита на
текущата сметка и капиталовата сметка (с изключение на 2008г.).
Текуща сметка на платежния баланс
(% от БВП, на годишна основа)
0
-5
-10
-15
-20
-25
-30
2007
2008
2009
2010
20
76
15
74
10
72
5
70
0
68
-5
66
-10
64
-15
62
2007
2008
2009
2010
Брутообразуване на основен капитал (лява скала)
Натоварване на производствените мощности (дясна скала)
натоварване на производствените мощности, %
растеж на брутообразуване на основен капитал, % по
тримесечия, сезонно изгладени данни
Инвестиции в основни активи и натоварване на
производствени мощности
Какво се случва с потреблението на
домакинствата
• Домакинствата свиха потреблението си още през
четвърто тримесечие на 2008 г. Преди всичко намаля
потреблението на стоки за дълготрайна употреба.
Това доведе до спад на вноса на този вид стоки.
• Доходите на домакинствата запазиха равнището си
отпреди кризата, но опасенията от евентуалното
нарастване на безработицата или намаление на
доходите ги мотивира да свиват потреблението и да
увеличат спестяванията си.
• Депозитите на домакинствата в банковата система
продължават да нарастват.
% по тримесечия, сезонно изгладени данни
Поведение на потребителите
4
3
2
1
0
-1
-2
2007
2008
2009
2010
Реален разполагаем доход на домакинствата
Реални разходи за потребление на домакинствата
Забележка: Разполагаемият доход е получен като сума от следните икономически променливи: доход от труд
от чужбина, нетни частни текущи трансфери от чужбина и нетни правителствени трансфери за
домакинствата.
Какво се случва с
конкурентноспособността на икономиката
• Разходите за суровини и материали на българските фирми спаднаха
значително през първите месеци на глобалната криза поради
значителното намаление на международните цени на редица стоки,
включително на суровия петрол. Това се случи благодарение на
фиксирания валутен курс. В страните с плаващ валутен курс поради
обезценката на валутите им вътрешните разходи за основни суровини и
материали не отчетоха напълно намалението на международните цени.
• Съществува сравнително висока гъвкавост при формиране на заплатите
у нас.
• Фирмите намаляват заетостта като през последните тримесечия темпът
на изменение на общите им разходи за компенсация на наетите е много
нисък.
• Брутните международни валутни резерви на БНБ остават на
относително високо ниво.
• Конкурентноспособността на икономиката е добра.
Изменение на общия индекс на международните
цени на суровини и материали ( по тримесечия, сезонно
изгладени данни)
25
20
15
%
10
5
0
-5
-10
-15
-20
-25
2007
2008
2009
2010
1.5
12
1.0
11
0.5
10
0.0
9
-0.5
8
-1.0
7
-1.5
6
-2.0
5
-2.5
4
I
II
III
2007
IV
I
II
III
2008
IV
I
II
III
2009
IV
I
II
2010
Растеж на заетостта, лява скала
Коефициент на безработица, дясна скала
III
%, сезонно изгладени данни
% по тримесечия, сезонно изгладени
данни
Заетост и безработица
Разходи за труд
(% по тримесечия, сезонно изгладени данни)
7
6
5
4
3
2
1
0
-1
2007
2008
2009
Компенсация на един нает
Общ разход за компенсация на наетите
2010
Дял на компенсация на наетите в добавената
стойност на преработващата промишленост
(%, годишна подвижна средна)
80
70
60
50
40
30
20
10
Естония
Словения
Латвия
България
Литва
Унгария
Словакия
Полша
Източник: Евростат
Чехия
Q
1
20
10
Q
4
20
09
Q
3
20
09
Q
2
20
09
Q
1
20
09
Q
4
20
08
Q
3
20
08
Q
2
20
08
Q
1
20
08
Q
4
20
07
Q
3
20
07
Q
2
20
07
Q
1
20
07
Q
4
20
06
Q
3
20
06
Q
2
20
06
Q
1
06
20
20
05
Q
4
0
Дял на износа в общия внос на ЕС
(годишен индекс, 2000=100)
300
250
200
150
100
50
0
2
2
00
Q
1
2
2
00
Q
3
2
3
00
Q
1
2
3
00
Q
3
2
4
00
Q
1
2
4
00
Q
3
2
5
00
Q
1
2
5
00
Q
3
2
6
00
Q
1
2
6
00
Q
3
2
7
00
Q
1
2
7
00
Q
3
2
8
00
Словакия
Полша
Литва
Румъния
Латвия
Унгария
Словения
Естония
Източник: Евростат
Q
1
2
8
00
Q
3
2
9
00
Q
1
2
9
00
Q
3
България
2
0
01
Q
1
Чехия
Реален ефективен валутен курс
(на база разход за работна заплата на единица продукция
в преработващата промишленост, 1999=100)
300
250
200
150
100
50
Румъния
Естония
Чехия
Латвия
България
Унгария
Литва
Словакия
Словения
Полша
01.07.2009
01.01.2009
01.07.2008
01.01.2008
01.07.2007
01.01.2007
01.07.2006
01.01.2006
01.07.2005
01.01.2005
01.07.2004
01.01.2004
01.07.2003
01.01.2003
01.07.2002
01.01.2002
01.07.2001
01.01.2001
01.07.2000
01.01.2000
01.07.1999
01.01.1999
0
Източник: Европейска комисия, Ценова и разходна конкурентносп., Май 2010
Забележка: Реалният ефективен валутен курс е изчислен спрямо кошница от 36 индустриално
развити държави.
Заключение
• Икономиката на България беше засегната от силен външен
шок. Вследствие на шока реалният брутен вътрешен продукт
спадна, доходите забавиха темпа на растеж, равнището на
безработица се повиши.
• Икономиката реагира относително гъвкаво на шока и
приспособяването й към новата външна среда протича без
сътресения.
• Провежданата макроикономическа политика в периода преди
кризата позволи да се натрупат значителни финансови
резерви, които могат да се използват за покриване на
временни загуби и дефицити, предизвикани от кризата.
Финансови резерви
Към септември 2008г. Към септември 2010г. Изменение
Международни валутни резерви (млн.лева)
28794
24965
- месеци внос
- в процент от брутния вътрешен продукт
6
42.8
8
36.3
Фискален резерв (млн.лева)
11942
6711
-5231
- в т.ч. депозит на правителството в БНБ
(млн.лв)
11027
6086
-4941
- в процент от брутния вътрешен продукт
17.8
9.8
Депозит на управление "Банково"
(млн.лева)
2722
5099
- в процент от брутния вътрешен продукт
4.0
7.4
Капиталова адекватност (банкова система,
в процент)
14.4
17.8
-3829
2377
Основни макроикономически показатели
за България
2005-2008
средна стойност
2009
средна
стойност
юни
2010
6.4
-4.9
-1.6
-19.4
-9.9
-4.7*
21.3
9.4
6.6*
8.2
2.5
1.6
3.0
-2.7
-6.9
1.4
-4.7
-5.2*
37.8
3.8
2.0
БВП, темп на реален растеж на год. база
Баланс по текущата сметка, % от БВП
ПЧИ, % от БВП
ХИПЦ инфлация, средногодишна
Заетост, темп на растеж на год. база
Бюджетно салдо, % от БВП
Кредити към неправителствения сектор,
темп на растеж
Ролята на БНБ
• БНБ провежда последователна анти-циклична политика, в
резултат на която доверието в националната валута и в
банковата система остава високо.
• Запазването на макроикономическата стабилност в
условията на изключително тежка световна криза се дължи
до голяма степен именно на:
 стабилността на националната парична единица и на
паричния съвет,
 стабилността на добре регулираната и стриктно надзиравана
банкова система,
 натрупаните финансови резерви в икономиката.
Източници на статистическа информация
 Националния статистически институт (БВП, конюнктурни
показатели, цени, пазар на труда и др.)- www.nsi.bg
 Българската народна банка (платежен баланс, външен дълг,
парична и лихвена статистика, баланси на БНБ и др.)www.bnb.bg
 Министерство на финансите (консолидиран държавен
бюджет, държавен дълг, фискален резерв)- www.minfin.bg
Анализи
• Българската народна банка (www.bnb.bg, Изследвания и
публикации):
 Годишен и полугодишен отчет на БНБ;
 Икономически преглед – тримесечна публикация;
 Банките в България – тримесечна публикация;
 Дискусионни материали
Икономически преглед
• Представя информация и анализ на външната
среда, на основните макроикономически
показатели на българската икономика и разглежда
динамиката на потоците по платежния баланс и
паричните и кредитните агрегати. Изданието
предлага и количествени оценки за развитието на
българската икономика в краткосрочна
перспектива.
Икономически преглед
Акценти:
• Механизъм на функциониране на паричния съвет в България
(Бр. 1, 2009, стр. 20)
• Влияние на глобалната икономическа криза върху
българската икономика (Бр. 1, 2009, стр. 42)
• Глобалната икономическа криза − конкурентоспособност и
роля на валутния курс (Бр. 2, 2009, стр. 46)
• Икономическият цикъл и бюджетните приходи (Бр. 3, 2009,
стр. 36)
• Икономическата криза и влиянието й върху равнището и
динамиката на потенциалното производство (Бр. 4, 2009, стр.
42)
Икономически преглед
Акценти:
• Влияние на кризата върху фискалните позиции и лихвените
проценти във водещите световни икономики (Бр. 1, 2010,
стр. 10)
• Проучване на механизмите за определяне на цените и
заплатите в предприятията от нефинансовия сектор в
България (Бр. 1, 2010, стр. 40)
• Фискалните проблеми на Гърция и реакцията на
международните финансови пазари (Бр. 2, 2010, стр. 10)
• Естония в еврозоната от 1 януари 2011 г. (Бр. 2, 2010, стр.
18)
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!

similar documents