Презентация по дейност

Report
Оперативна програма "Околна среда 2007- 2013 г."
Проект "Теренни проучвания на разпространение на видове / оценка на състоянието на видове и хабитати
на територията на цялата страна – I фаза“
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА
РЕГИОНАЛНО
РАЗВИТИЕ
Теренни проучвания на
разпространение и численост на
безгръбначни животни животни
Христо Делчев
ОБЕДИНЕНИЕ ФОРТИС-НПМ-ИБЕИ
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Оперативна програма „Околна
среда 2007 - 2013 г.". Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Изпълнителна агенция
по околна среда и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява
официалното становище на Европейския съюз и правителството на Република България, представлявано от
Министерство на околната среда и водите.
Изпълнителна агенция
по околна среда
Предмет на договора
Проучване и оценка на състоянието на видове и техните местообитания
обект на Националната система за мониторинг на биологичното
разнообразие (НСМБР).
Специфичните цели на проекта са:
• Развитие на НСМБР- включване на нови схеми за теренно
наблюдение;
• Набиране на актуална информация за численост и разпространение
на видове безгръбначни животни;
• Оценка на състоянието на безгръбначни видове и местообитанията
им, използвайки комплексен показател и скала за оценка;
Видове за мониторинг
тип Членестоноги
клас Ракообразни (4 вида)
клас Паякообразни (2 вида)
клас Многоножки (5 вида)
клас Насекоми (85 вида)
тип Мекотели
клас Охлюви (30 вида)
клас Миди (4 вида)
Въпреки различната биология и екология на различните групи от
безгръбначните видове, методиките за мониторинг са разработени по
единна схема
Екип
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
Inv 01 – Паякообразни и Многоножки (Христо Делчев, Боян Вагалински)
Inv 02 – Ракообразни и Миди (Милчо Тодоров, Здравко Хубенов)
Inv 03 – Правокрили (Драган Чобанов, Георги Христов)
Inv 04 – Твърдокрили (Евгени Чехларов, Борислав Георгиев, Ростислав
Бекчиев)
Inv 05 – Ципокрили (Вера Антонова, Димитър Кьонев)
Inv 06 – Ципокрили (Албена Гьонова, Илия Гьонов, Ростислав Бекчиев)
Inv 07 – Пеперуди (Станислав Абаджиев, Анелия Илиева)
Inv 08 – Пеперуди (Стоян Бешков)
Inv 09 – Охлюви (Дилян Георгиев)
Inv 10 – Охлюви (Ивайло Дедов, Ивайло Стоянов)
Inv 11 – Ракообразни и миди (Теодора Тричкова, Димитър Кожухаров)
Inv 12 – Водни кончета (Марио Лангуров, Николай Симов)
Дейности по проекта
• Преглед и оценка на литературни и други източници
• Изготвяне на ГИС карти
• Разпространение по литературни данни
• Моделиране на слой с потенциални местообитания
• Места за мониторинг по Аспект 1
•
•
•
•
•
•
Методика за мониторинг на различни групи от безгръбначни животни
Първи полеви сезон за пробиране на методиките
Методики за оценка на състоянието на видовете
Втори полеви сезон – 2014 г.
Въвеждане на данните в информационна система на НСМБР
Определяне на състоянието на видовете на национално ниво
Изпълнени
Изпълнени дейности
дейности
Методики за мониторинг
• Ракообразни – 1 методика
• Паякообразни - 1 методика
• Многоножки - 2 методики
• Насекоми - 12 методики
• Водни охлюви - 2 методики
• Сухоземни охлюви - 2 методики
• Миди - 2 методики
Изготвени са полеви формуляри за различни групи безгръбначни
животни.
Изпробвани са на терена изготвените методиките за мониторинг на
различни групи безгръбначни животни през полеви сезон 2013.
Изпълнени дейности
Методика за мониторинг на сем. Lycosidae (паяци вълци)
Обекти за наблюдение
1. Lycosa praegrandis C. L. Koch, 1836
2. Lycosa singoriensis (Laxman, 1770)
Разпространение в България
Lycosa praegrandis - Южна България: 1. Районът на с. Левуново
(Петрич) (Дренски, 1913, 1931, 1936); 2. Районът на с. Брестовица
(Пловдив) (Дренски, 1913, 1931, 1936); 3. Районът на Рупите (Петрич)
(нови данни); 3. Районът на с Нова Ловча (Гоце Делчев) (нови данни).
• Lycosa singoriensis - Северна България: 1. Районът на с. Горно
Езерово (Бургас) (Дренски 1915, 1936); 2. Районът на Провадия
(Дренски 1915, 1936); 3. Районът северно от Варна (Дренски 1942); 4.
Районът на курорта Златни пясъци (Варна) (Делчев 1976); 5. Районът
на с. Нисово (Русе) (персонални данни).
•
•
•
•
•
•
Изпълнени дейности
• Характерни местообитания
• Lycosa singoriensis - равнини, сухи поляни и пасища.
• Lycosa praegrandis - равнини, и планини до 1500 м нмр, където обитава
сухи била с храстово-степна растителност.
• Биологични и екологични особености
• Lycosa praegrandis и Lycosa singoriensis - дължина на тялото 30-40 мм.
Окраска кафява, сива или черен. Хелицери при L. praegrandis - оранжеви,
при L. singoriensis – бежови. Крака- сегментирани, кафяво и бяло (L.
praegrandis) и черно и бяло (L. singoriensis). На гръбната страна на
коремчето има елхоподобна шарка (L. praegrandis) или черно оцветяване с
бели неправилни петънца (L. singoriensis). Живеят в отвесни дупки до 20 мм
в диаметър и до 60 см дълбочина, изкопани с помощта на хелицерите им и
облицовани с паяжина. Дупките са еднотипни и при двата вида. Мъжките не
правят дупки, а водят скитнически живот. В края на лятото женските снасят
яйца, които опаковат в пашкул. В края на септември от пашкула се появяват
малките паячета. Зимуват оплодени през есента женски и млади паяци.
Изпълнени дейности
• Природозащитна значимост
• Lycosa praegrandis и Lycosa singoriensis се приемат за редки
видове в България.
• Работа на терен
• Моделни карти - районите с потенциалните местообитания;
• Хомогенни полигони - характерни за съответен биогеографски регион;
• Изследвания - май – октомври – трансекти – брой - 3 до 6 - дължина
до 300 м, ширина до 10 м – отчита се брой екземпляри на единица
площ - на всеки 10 м се очертава квадрат със страна 1 м и се
преброяват наличните отвори на дупки, направени от наблюдаваните
видове. В началото и края на трансекта и при всяко отчитане на 1
кв.м се взима GPS точка.
• Полеви формуляр – обхваща всички данни от изследването + снимки
• Стационарна работа
• Всички данни – база данни – анализ – полигон - отчет – бр. инд/квм
Изпълнени дейности
• Параметри на наблюдение
• 1. Размер на популацията – брой индивиди на единица площ;
• 2. Данни за местообитанието – експертна оценка: растителност екологичен тип – покритие; скално/каменисто покритие
• 3. Установяване влияния (настоящи) и заплахи (бъдещи) –
присъствие на: разоряване на тревни площи; интензивна паша на едър
рогат добитък; използване биоциди, хормони и химикали; залесяване ;
урбанизирани райони; утъпкване, прекомерно ползване; изгаряне.
• Периодичност на наблюдение
• Препоръчителен период – май юни.
• Продължителност еднократно наблюдение – 2 – 6 часа.
• Брой посещения на година – минимум 1, максимум 3.
• Необходим брой дни за всяко посещение на терен – минимум 1.
• Наблюдения за установяване тенденции в състоянието на видовете –
минимум 6 години.
Изпълнени дейности
• Информация за точки, маршрути и пробни площи
• Територия за мониторинг – по-обширна географска територия
• Пробна единица – част от територия на мониторинг, за теренните
наблюдения - пробна площ - пробен трансект - пробна точка.
• Отчетна единица – капани, ловилки, гнезда, рамки/решетки,
регистрация на вид.
• Полеви формуляр - попълва се за един вид/група за една дата и за
една пробна единица (пробен трансект).
• Техническо оборудване - лична екипировка; раница; пинсети;
копачка; пластмасови епруветки със 70% етанол; теренен бележник;
GPS; фотоапарат; лаптоп; челник; карта на района.
• Екип - Минимален брой - 2 експерта.
• Правила за безопасност при теренната работа –
• Автор
Lycosa praegrandis и Lycosa singoriensis
Изпълнени дейности
Карта на местата за мониторинг Аспект 1
Снимки на терена
Снимки на терена
Снимки на терена
Благодарим за вниманието !

similar documents