Габриела Кръстева 9в клас - презентация

Report
В днешната информационна ера количествата
информация, които се натрупват всекидневно са
огромни. Ето защо е възникнала необходимостта от
много мощни средства за съхранението й.
- да съхраняват данните във вид,
използваем от компютрите- цифров
код;
- да са надеждни, т.е. да запазват
данните, такива каквито са записани,
достатъчно дълго време;
- да са икономични да имат
сравнително малък обем, отнесен
към количестеото на записаната
информация;
- да са енергонезависими, т.е. да
могат да съхраняват данни, без
подкрепа от енергийни източници;
- да са високоскоростни;
- да могат да се използват
многократно на мястото на ненужни
вече данни да се записват нови.
Носителите се записват и се четат от
устройства. Всяко устройство ползва
точно определен тип носители и на
всеки носител му трябва точно
определено устройство.
Носителите, следователно и
устройствата биват два типа: лента и
диск. Лентовите устройства са с
последователен достъп до данните, а
дисковите са с пряк (директен) достъп.
Лентата може да бъде навита на ролки
или да бъде в касета. Дисковете биват
гъвкави ( дискети) и твърди. Има
няколко стандарта за диаметъра им:
1.8, 2.5, 3.5, 5.25, 8 и 14. В
персоналните компютри се използват
предимно касетите с ленти 3.5 и 5.25инчовите дискове.
•Метод на запис: Саществуват три
метода за записване на данни
върху носителя: магнитен запис,
оптичен запис и магнито-оптичен
запис. При лентите се използва
само магнитния запис, докато при
дисковете се използват и трите
метода. Съответно различаваме:
магнитна лента, магнитен диск,
магнито-оптичен диск и оптичен
диск.
•Капацитет на информационен
носител: Наричаме количеството
данни, което може да се запише
върху него. Единиците, в които
се измерва капацитетът са: байт
(В), килобайт (КВ), магабайт (МВ)
и гигабайт (GB).
Устройства с последователен
достъп магнитна лента
Магнитната лента е пластмасова лента, едната
повърхност на която е покрита с железен окис.
Посредством магнитни полета, малки петна
от покритието могат да се намагнитизират, а
други да останат ненамагнетизирани.
Компютърът кодира един бит с едно петно,
като намагнетизираните петна са 1-ци, а
свободните 0-ли. Петната са подредени в
редове по ширина на лентата и по колони
наричани още пътеки или канали по
дължината й. Редовете са 9, като на един ред
се събират 8-те бита на един байт плюс един
бит за четност. Битът за четност е 1, ако броя
на 1-те в байта е четен и 0, ако е нечетен.
Количеството данни, които могат да се
запишат на единица площ, определя
плътността на записа. Тя бива
напречна по ширината на лентата, и
надлъжна по нейната дължина.
Напречната плътност се измерва в
пътеки на инч
Допълнителната (вторичната) памет на една
компютърна система (КС) е предназначена
за трайно съхраняване на големи по обем
информационни ресурси. Тя изпълнява и
функцията на енергонезависима памет:
информацията в нея се съхранява
практически неограничено дълго време, до
момента на изтриването й от оператора на
КС. Тази памет е организирана от различни
по вид външни запаметяващи устройства
(ВЗУ) и затова най-често се нарича външна
памет.
FDD (Floppy Disk Drive)
Дисково устройство с гъвкав магнитен
диск (флопи дисково устройство):
носителят в тези устройства е
сменяема магнитна гъвкава дискета,
поставена в твърда пластмасова кутия
с необходимите механични части за
осигуряване на въртене с ъглова
скорост 720min-1. Нейният максимален
капацитет е 1,44мегабайта, с размери
на носителя - диаметър 3,5”(88,9мм).
Има разработени и такива магнитни
ВЗУ за запис 2,88мегабайта върху една
дискета, но не са намерили масово
разпространение, главно заради цената
и новите технологии за ВЗУ, които се
появяват
HDD (Hard Disk Drive)
Дисково устройство с твърд диск:
носителят в тези устройства, за
разлика от горните ВЗУ представлява
един или повече разположени един
над друг, в пакет, метални
(алуминиеви) дискове. Оттук и
наименованието на тези ВЗУ - с твърд
диск. Дисковете са покрити, както и
при горните носители, с магнитен
слой на основата на железен двуокис
или железен триокис, който може да
се намагнитизира. Тези дискове,
заедно с магнитните глави и
необходимата механика и електроника
към тях за работа в КС чрез
стандартния за тях контролер, са
поставени в метален корпус. Найразпространените носители за този
вид ВЗУ са с диаметър 3,5”; 2,5”; 2”.
CD (Compact Disc)
С капацитет 680 мегабайта: ВЗУ,
използващо сменяем диск за
оптически запис/четене с най-често
разпространения диаметър на диска
120мм. Първите ВЗУ са само за четене
на дискове, фабрично записани с
информация. Този диск е произведен
от поликарбонат чрез шприцоване и в
разтопено състояние на тази
пластмаса се формова с помощта на
матрица - Master, която е носител на
информацията. Така се произвеждат
определен брой от потребителя
носители тип CD с една и съща
информация.
DVD (Digital Versatile Disc)
Универсален цифров диск,
„преименуван” от Холивуд на Digital
Video Disc: този дисков носител е с
капацитет 4,7гигабайта, също с найчесто разпространения диаметър на
диска 120мм. Или при същия размер, с
почти 7 пъти по-голям капацитет от
оптическите „компакт”дискове.
„Компакт” дисковете със своя
капацитет са много подходящи за
запис на големи масиви от данни,
включително и музика. Съответните
кодиращи методи за цифров запис на
музика позволяват в един такъв
капацитет от почти 700мегабайта да
се запише музика с продължителност
около 80min. Но за нуждите на
филмовата индустрия това не е
достатъчно.
Изработил:
Габриела
Даниелова
Кръстева, 9в,
ПМГ “Иван
Вазов”

similar documents