21 въпроса

Report
Българско сдружение по превантивна медицина,
V- та национална конференция по превантивна
медицина,
Сливен, 13-15 Ноември, 2013г.



Отговор:
Определението на термина противоепидемичен
режим, дадено по-долу е доста пълно и звучи
съвременно, като, разбира се, може да се
прецизира допълнително. То е по Е. Гъбев и Т.
Кръстев,
„Терминологичен
речник
по
епидемиология”, 1990 г., стр.74: „Комплекс от
противоепидемични
и
хигиенни
мерки,
провеждани
в
лечебно-профилактичните
заведения, напр. инфекциозни, детски, родилни и
други отделения (заведения), микробиологичните
лаборатории
и
обсервационно-карантинните
учреждения с цел недопускане на заразяване на
хората.”
По-интересно е, че терминът не фигурира в Закона
за здравето, но е споменат в редица наредби на
МЗ, част от които цитирам по-долу:


Наредба № 36 от 21.07. 2009 г. за условията и реда за
упражняване на държавен здравен контрол, МЗ, (Обн. ДВ, бр. 63 от 07.08.2009 г.; изм. и доп., бр. 38 от
17.05.2011 г., в сила от 17.05.2011 г.), „Чл. 24. 3. (Изм.
- ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 17.05.2011 г.) (нe е
дефинирано какво включва);
Наредба № 26 /18.11.2008 г. за устройството и
дейността на детските ясли и детските кухни и
здравните изисквания към тях, МЗ, (Обн. ДВ. бр.103 от 2
Декември 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм.
ДВ. бр.36 от 10 Май 2011г.). В интерес на истината тук
терминът е използван най-често, като донякъде част от
съдържанието му е описано в съпътстващите текстове,
самостоятелно или в комбинация с фразата хигиенен
режим, но така или иначе не е дадена точна дефиниция;


Наредба № 49 /18.10.2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред
на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, МЗ, (Обн. ДВ. бр.83 от 22 Октомври
2010г., изм. ДВ. бр.92 от 23 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.53 от 12
Юли 2011г., изм. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2012г., изм. ДВ. бр.32
от 2 Април 2013г.). Терминът е използван в заключителните
разпоредби към тази наредба - като здравни изисквания са
изредени главно строителни и други общи и специфични
изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения,
които се разглеждат като част от противоепидемичния режим.
Наредба № 15 /27.06.2006 г. за здравните изисквания към
лицата, работещи в детските заведения, специализираните
институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти,
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни,
бръснарските, фризьорските и козметичните салони, МЗ, (обн.,
ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г., изм., бр. 14 от 15.02.2011г., в сила
от 15.02.2011 г., изм. и доп., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от
26.10.2012 г.). Тук терминът „противоепидемичен режим” не е
използван, но голяма част от изискванията всъщност
представляват част от противоепидемичния режим (виж чл.7, 8 и
9 на Наредбата).



Наредба № 3 от 5.02.2007 г. за здравните изисквания към детските
градини, чл. 27, МЗ (обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г., изм. и доп., бр.
36 от 10.05.2011 г., в сила от 10.05.2011 г., бр. 64 от 21.08.2012 г.,
изм., бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 г.) са посочени
начините за предотвратяване на заразни заболявания, което същност
представлява противоепидемичния режим;
Наредба № 3/27.04. 2000 г. за здравните кабинети в детските
заведения и училищата, т.8 от чл. 7, МЗ (Обн. ДВ. бр.38 от 9 Май
2000г., изм. ДВ. бр.83 от 10 Октомври 2000г.) като част
от
задължителните дейности на медицинските специалисти в здравните
кабинети
всъщност
се
има
предвид
спазването
на
„противоепидемичен режим”: организиране и провеждане на
профилактични и противоепидемични дейности за предотвратяване
възникването и ограничаване разпространението на заразните и
паразитните заболявания в детското заведение и училището";
Голяма част от съдържанието на Наредба № 3 от 8.05.2013 г. за
утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на
вътреболничните инфекции, МЗ (обн., ДВ, бр. 43 от 14.05.2013 г., в
сила от 11.05.2013 г.) касае спазването на противоепидемичния
режим в лечебните заведения.

Практически терминът се използва доста
широко в нормативтните документи на МЗ,
със сигурност и в ежедневната работа на
органите за държавен здравен контрол. Би
могло той да се дефинира по някакъв начин
- в един бъдещ стандарт по профилактика
и
контрол
на
заразните
болести/Епидемиология на инфекциозните
болести или при редактиране на някоя от
досега съществуващите наредби за контрол
на заразните заболявания.


Отговор:
Що се отнася до термина сутрешен филтър, той
фактически не фигурира в цитираната по-горе Наредба
№ 3 от 5.02.2007 г. за здравните изисквания към
детските градини, МЗ. Единствено може да се
предполага, че е включен в т.9, ал.1 на чл.27 от
Наредбата
като
„ежедневно
наблюдение
на
здравословното състояние на децата”. Същевременно, в
предходни версии на тази наредба сутрешният филтър
е бил споменат, както и в „Инструкция за борба с
острите заразни болести в домовете”Майка и дете”,
детските ясли и градини, детските домове и
училищата”, част от Сборник от инструктивни материали
за борба със заразните болести на МНЗ, под ред. на
К.Кузмов, П. Георгиев, т.І, София, 1985 г.


Терминът филтър е много добре дефиниран в публикацията
„Научни
основи,
организация
и
управление
на
противоепидемичния контрол”, П.Георгиев, Вл.Новкиришки,
Служ.бюлетин на НИЗПБ, бр.1, 1987 г. стр.39: „При
наблюдението на големи групи контактни, когато те не се
изолират в болнично заведение или при домашни условия, а
продължават да посещават детското заведение или колектива,
се прилага метода на филтъра. С този метод се постига ранно
активно откриване на началото на заболяването и вземане на
противоепидемични
мерки.
Филтърът
е
метод
на
епидемиологичния контрол, който се прилага обикновено при
интензивно развитие на епидемичния процес, но се прилага и
профилактично за недопускане разпространението на
заразни болести в колективите.”
И двата термина са част от противоепидемичния контрол,
добре дефиниран в редица учебни помагала, като напр. в
„Инфектология”, под ред. на Б.Илиев, Г.Митов, М. Радев,
София,
2001,
стр.139-142,
и
„Епидемиология
на
инфекциозните заболявания”, под ред. на Н. Рибарова, София,
2011, стр. 84-92.




Отговор:
Отговорът на този въпрос може да се намери във всеки
един
момент
на
сайта
на
Министерство
на
здравеопазването, в рубриката Проекти на нормативни
актове
http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?lang=bgBG&pageid=393
Към днешна дата, напр., там е публикуван проект на:
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15
от 2006 г. за здравните изисквания към лицата,
работещи в детските заведения, специализираните
институции за деца и възрастни, водоснабдителните
обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват
с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните
салони (обн., ДВ, бр. 57 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2011
г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 14 от 2013 г.).


Доколкото ми е известно от разговори с колеги, има
работни групи за актуализиране на Наредбите: за борба
с вирустните хепатити, за ДДД дейностите, за
организацията на надзора на ВБИ. В процес на
създаване са документи за борба с туберкулозата и
програма за трансмисивните инфекции. Периодично се
обновяват наредбите за надзора, т.е. съобщаване и
регистрация на ОЗБ, както и за имунизациите, с цел да
се синхронизират с европейските препоръки.
Освен това, членството ни в ЕС ни задължава да
следваме
съответните
Директиви,
но
повече
подробности могат да се научат от експертите към
дирекциите „Обществено здраве” (Отдели „Държавен
здравен контрол” и „Опазване на общественото здраве”)
и „Международни проекти и специализирани донорски
програми”
(Отдел
„Специализирани
донорски
програми”) към Министерство на здравеопазването.



Отговор:
При еозинофилен синдром трябва да се потвърдят
или изключат следните местни тъканни паразитози
- трихинелоза, ехинококоза, токсокароза /ларва
мигранс
висцералис/,
фасциолоза,
дирофилариатоза, чернодробната капилариоза и
някои чревни хелминтози стронгилоидоза,
трихостронгилоидоза,
хименолепидоза,
анкилостомидоза, аскаридоза, гнатостомоза .
При пациенти посещавали региони с тропически
паразитози и еозинофилен синдром да влязат в
съображение
филариатози,
шистозомози,
дракункулоза,
клонорхоза,
описторхоза,
парагонимоза, фасциолопсидоза и др.



Отговор:
Предпазване от ухапване от комари като се
използва
подходящо
облекло
и
замрежвания на помещенията, използване
на
репеленти
/лосиони,
кремове,
спрейове/, които се нанасят по кожата на
откритите части на тялото, - провеждане на
химиопрофилактика /Мефлокин, Малорон/
2 седмици преди заминаване, по време на
престоя и 4 седмици след завръщане.
В
България
тези
препарати
не
са
регистрирани и не могат да се закупят от
аптеките.



Отговор:
Ваксина
срещу
HPVможе
да
се
прилага
едновременно с комбинирана бустер ваксина,
съдържаща дифтерийна(d), тетанична (T) и
коклюшна [безклетъчна] (pa) съставки, с или без
инактивиран полиомиелит (IPV), (dTpa, dTpa-IPV
ваксини.
Cervarix
може
да
се
прилага
едновременно
комбинирана
хепатит
A
(инактивирана) и хепатит B (рДНК) ваксина (Twinrix)
или с хепатит В (рДНК) ваксина (Engerix B).
Ако е необходима гъвкавост във ваксинационната
схема на ваксина срещу HPV втората доза може да
се приложи между 1 месец и 2,5 месеца след
първата доза, а третата доза между 5 и 12 месеца
след първата доза.




Отговор:
Много експерти препоръчват децата (особено тези <12 месечна
възраст) които са преболедували от коклюш да довършат рутинната
имунизационна серия според календара с безклетъчна ДТК. Това се
препочъва тъй като продължителността на протекция след
преболедуване е трудно да се определи и диагнозата на коклюша е
несигурна, особено с методи, различни от културелни.
Някои проучвания сочат по-нисък и субоптимален имунен отговор
при преболедуване от коклюш при деца <12 години, така че е
разумно имунизацията против коклюш да се извърши според
имунизационния календар.
При деца с потвърден B. pertussis ръководствата на ACIP 1997 и CDC
2000 допускат, че имунизацията може да се извърши или довърши с
ваксина без коклюшна компонента (DT) вместо с безклетъчна ДТК.
Според Английското ръководство HPA Guidelines for the public health
management of pertussis 2011, неваксинираните и частично
имунизираните деца до 10 години следва да завършат курса на
първична имунизация и реимунизация, когато се възстановят
клинично от острата симптоматика. Продължителността на
протективния имунен отговор след преболедуване не е точно
установена, като обикновено е в рамките на 4-20 г.


Отговор:
Децата, пътуващи в ендемични за малария
региони са изложени на особен риск и се
изисква повишено внимание. За през нощта се
припоръчват импрегнирани с репеленти мрежи
за комари, особено за бебета по-малки от шест
месеца. Подвижни мрежи за комари, особено
самоподдържащи се палатки за колички,
седалки
в
кола
и
други
предлагат
допълнително
защитено
простраство
за
бебетата през деня. Умереното използване на
спрейове съдържащи DEET е приложимо при
деца на всяка възраст.

Най-лесния начин да не допуснат змии в
къщата е да се наръси по земята сяра на прах,
която ще държи змиите извън защитния
периметър, но няма да позволява на змиите в
него да излязат. Същият трябва да се
подновява след дъждове. За борба със змии по
принцип се препоръчва поддържане на двора в
добро състояние. Тревните площи да са късо
подстригани, храстите изрязани, да няма
струпване на дървета, камъни, клонки и пр.,
които да им осигуряват защита. Къщата трябва
да бъде добре защитена и да не позволява
влизане на нежелани гости. Капани с отрова за
змии има на разположение.


Отговор:
Няма специални препоръки за сезонно
поставяне на ротавирусната ваксина. В
България ротавирусните гастроентерити се
срещат през цялата година, като найголяма честота имат през студените месеци
(ноември – април). Препоръките на СЗО,
ESPID,
ESPGHAN
са
категорични
ваксинацията трябва да бъде приключена
до 6-месечна възраст.


Отговор:
Има смисъл да се направи ваксинация, тъй като в
тази възраст рискът от НРV инфекция е най-голям
поради високата честота на полови контакти.
Препоръчителната възраст за НРV ваксинация
според Имунизационния календар на България е
12-25 години. Не е необходимо да се изследва за
наличие на НРV към момента на ваксинация, тъй
като в тази възраст процентът на самоочистване на
вируса при инфекция е много голям. Ваксината не
повлиява хода на самоочистване, нито хода на
евентуално развитие на предраково или раково
състояние
от
персистираща
инфекция.
Тя
предпазва от последващо заразяване с НРV.
Ваксинация и редовни гинекологични прегледи са
най-добрият метод за превенция на рака на
маточната шийка.


Отговор:
Според Наредба 15 за имунизациите в
Република
България
петвалентната
и
пневмококовата
ваксини
се
правят
едновременно като първична имунизация на 2ри, 3-ти и 4-ти месец с реимунизация на 16-ти
и 12-ти месец съответно. Първичният курс на
имунизация с пневмококова ваксина трябва да
бъде завършен до 6-тия месец, защото
честотата
на
инвазивните
пневмококови
заболявания е най-висока при кърмачетата – те
са най-рисковата група за пневмококов
менингит.
СЗО
също
препоръчва
едновременното поставяне на петвалентната и
пневмококова ваксини със завършване на
първичната имунизация до 6-тия месец.






Отговор:
Хигиените изисквания в лечебните заведения за извънболнична
помощ са отразени в следните нормативни документи:
ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ към помещенията на медицинските,
стоматологичните, медико-стоматологичните и диагностичноконсултативните
центрове,
медико-диагностичните
и
медикотехническите лаборатории, както и за осигуряването на
противоепидемичен режим в тях. /утвърдени със Заповед № РД – 09325/04.04.2000 г. на МЗ/.
ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ към помещенията на амбулаториите за
индивидуална и групова практика за първична и специализирана
медицинска помощ и към осигуряването на противоепидемичен
режим в тях. /утвърдени със заповед № РД-09-426 от 21.09.1999 г.
на МЗ/.
МЕТОДИЧНО УКАЗАНИЕ № 3/29.03.2000 г., за устройството и
дейността на лечебното заведение „Хоспис” /утвърдени със заповед
№ РД – 09-311/27.03.2000 г. на МЗ/.
Цитираните по-горе хигиенни изисквания могат да се открият в
поредица на издателства „Блестящ факел”, книга 26 А82002 г.

similar documents