Y - UNWE Blogs

Report
Парична теория и
парична политика
Лекция 10
Търсене на пари
Търсене на пари
• Досега разгледахме предлагането на пари и
инструментите с които централната банка може
да повлияе върху предлагането.
• Въпросът е: откъде ЦБ знае колко трябва да бъде
паричното предлагане?
• Отговорът на този въпрос ще ни помогне при
изследване на връзките между паричната
политика, инфлацията и заетостта.
• Количеството пари в обръщение в икономиката и
лихвените проценти се определят от търсенето и
предлагането на пари.
План на лекцията
1. Видове теории
– Портфейлни
– Транзакционни
2.
3.
4.
5.
Количествена теория за парите (Фишер)
Кеймбриджка школа (Маршал, Пигу)
Предпочитания към ликвидност (Кейнс)
Модели на оптималните парични баланси
(Баумол - Тобин)
6. Модерна количествена теория (Фридман)
7. Ликвиден капан
8. Емпирични доказателства
Видове теории за търсенето на пари
• Портфейлни теории
– Набляга на функцията “съхраняване на богатството”
– Подходяща за паричните агрегати M2, M3
– Неподходяща за M1.
• Транзакционни теории
– Набляга на функцията “разменно средство”
– Подходяща за М1
Количествена теория за парите
• Колко пари ще са нужни за да се закупи цялото произведено
количество на стоки услуги?
– Да предположим, че БВП (P*Y) е 80 млрд. лв.
– Означава ли това, че в обръщение трябва да има 80 млрд. лв.?
– НЕ! Всеки лев във обръщение може да се използва няколко пъти –
т.е. Необходимите пари ще бъдат много по-малко
• Скоростта на паричното обръщение се дефинира като брой
транзакции които могат да се осъществят с една парична
единица за определен период от време
• Разменно уравнение: M*V ≡ P*Y
– Паричното предлагане по скоростта на паричното обръщение е равно
(по дефиниция) на номиналния доход (БВП)
– Общите разходи (M*V) = Общото производство (P*Y)
– Икономиката е в равновесно състояние: всичко произведено е
потребено
Количествената теория за парите
• Паричният пазар е в равновесие когато Md = Ms
• Разменното уравнение може да се представи като
– Md = (1/V)*PY
– Md = k*PY
(k = 1/V = константно)
• Търсенето на пари е функция единствено на номиналния
доход (апроксимация на транзакциите)
• Търсенето на пари (съгласно количествената теория)
не зависи пряко от лихвените проценти!
• Основни представители на количествената теория
– Ървинг Фишер
– Кеймбриджката школа (Маршал, Пигу)
Постоянна ли е скоростта на
паричното обръщение?
• Класическото разбиране, че скоростта може
да се приеме за постоянна не се подкрепя
от емпиричните резултати
• Особено силно това се забелязва в
низходящия тренд на бизнес цикъла и в
периоди на криза.
9.0
2.0
1959-01-01
1960-01-01
1961-01-01
1962-01-01
1963-01-01
1964-01-01
1965-01-01
1966-01-01
1967-01-01
1968-01-01
1969-01-01
1970-01-01
1971-01-01
1972-01-01
1973-01-01
1974-01-01
1975-01-01
1976-01-01
1977-01-01
1978-01-01
1979-01-01
1980-01-01
1981-01-01
1982-01-01
1983-01-01
1984-01-01
1985-01-01
1986-01-01
1987-01-01
1988-01-01
1989-01-01
1990-01-01
1991-01-01
1992-01-01
1993-01-01
1994-01-01
1995-01-01
1996-01-01
1997-01-01
1998-01-01
1999-01-01
2000-01-01
2001-01-01
2002-01-01
2003-01-01
2004-01-01
2005-01-01
2006-01-01
2007-01-01
2008-01-01
2009-01-01
2010-01-01
2011-01-01
2012-01-01
Постоянна ли е скоростта
на паричното обръщение?
11.0
10.0
Скорост на М1 в САЩ.
8.0
7.0
6.0
5.0
4.0
3.0
Предпочитания към ликвидност (Кейнс)
• Икономическите агенти държат пари поради
три причини
– Транзакционен мотив
– Предпазен (осигурителен) мотив
– Спекулативен мотив
• Анализът на Кейнс показва, че търсенето на
пари е в обратна връзка с лихвения процент.
• От това следва, че скоростта на паричното
обръщение е непостоянна
Функция на предпочитанията към ликвидност
• Това от което се интересуват икономическите агенти е
запазване на покупателната стойност на парите
– Ако цените нарастват, реалната стойност на парите намалява
– Следователно – икономическите агенти се интересуват от
реалните парични баланси
– Реалното търсене на пари е намаляваща функция от лихвата
– Реалното търсене на пари е нарастваща функция от реалния доход
• Припомнете си, че M*V ≡ P*Y
–
–
–
–
V = P*Y/M
P/Md = 1/f(i, Y)
V = Y/f(i, Y) когато паричният пазар е в равновесие.
Когато i↑, f(i, Y)↓, and V↑  Скоростта не може да е постоянна!
Транзакционен мотив
• Нека предположим, че печелите 3 000 лв. на месец и харчите по 100
лв. на ден.
• Първи случай: Държите цялата сума в наличност
– Имате 3000 лв. в началото на периода и 0 лв. в края на периода.
– Средният размер на паричните наличности ще бъде 1 500 лв.
– Годишният доход ще бъде (P*Y) 36 000 лв., а средният паричен баланс (M)
1 500 лв.
– V = PY/M = 36 000/1 500 = 24
• Втори случай: Държите 1 500 лв. в наличност в началото на всеки
период и купувате облигации за 1 500 лв.
– След 15 дни продавате облигациите и използване главницата за
потребление и запазвате дохода от лихви
– Средният размер на паричния баланс в този случай е 750 лв.
(1500+0+1500+0)/4 = 750.
– V = PY/M = 36 000/750 = 48
– Ако i = 1% на месец, ще се реализира допълнителен доход (i/2)*1500 =
0.005*1500 = 7.50 лв.
Двата случая
Пари в наличност
Пари в наличност
3000
1500
1500
750
0
½
1
2
Време
0 ¼
½
1
1.5
2
Време
Транзакционен мотив продължение
• Трети случай: Нека предположим, че задържате в наличност 500 лв. и
купувате в началото на периода облигации за 2 500 лв.
–
–
–
–
На всеки 5 дни продавате облигации за 500 лв.
Средният паричен баланс за периода M = 250 лв.
V = 36 000/250 = 144
При 1% лихва на месец реализираният доход ще бъде:
(1/6*1%*2500)+(1/6*1%*2000)+…+(1/6*1%*500) = 12.50 лв.
Когато размерът на средния паричен баланс намалява, скоростта на
паричното обръщение и реализираната доходност нарастват.
• Защо тогава не се минимизират наличните пари?
• Транзакционни разходи !
– Комисионни за брокерите
– Времето е пари
• Когато лихвените проценти нарастват, хората са склонни да държат помалко налични пари, което води до ↑ скоростта
• Когато транзакционните разходи нарастват, хората са склонни да
държат повече пари в наличност, което увеличава търсенето на пари и
намалява скоростта на паричното обръщение.
Спекулативен мотив
• Слабост на оригиналния анализ на Кейнс е, че предполага
много “тънка граница”:
– Ако доходността от облигациите е по-висока, тогава целият
спекулативен мотив ще е свързан само с облигациите;
– Ако доходността от парите е по-висока, тогава целият
спекулативен мотив ще е свързан само с парите
– Само ако двата актива имат идентична доходност (неосъществимо на практика) хората ще държат и пари и облигации
• Джеймс Тобин усъвършенства теорията на Кейнс като
допуска, че хората се интересуват не само от доходността,
но и от риска.
– Номиналната доходност на парите е нула:
– Облигациите имат волатилна доходност, която може и да е
негативна за определен период от време
– Рискът на портфолиото се намалява чрез диверсификация на
държаните пари и облигации
• Проблем: не е ясно дали държането на пари в наличност
има по-големи диверсификационни предимства от
държането на безрискови облигации
– Означава ли това, че няма спекулативен мотив?
Модел на Баумол-Тобин
Означения:
Y = Общи разходи за даден период (година)
i = Лихвен процент по депозити (доход от облигации)
N = брой посещения на банката за теглене на пари
(брой продажби на облигации)
F = разходи свързани с тегленето на пари
(продажбата на облигации)
Парични баланси за една година
Паричен
баланс
N=1
Y
Средна парична
наличност = Y/ 2
1
Време
Парични баланси за една година
Паричен
баланс
N=2
Y
Y/ 2
Средна парична
наличност = Y/ 4
1/2
1
Време
Парични баланси за една година
Паричен
баланс
N=3
Y
Средна парична
наличност = Y/ 6
Y/ 3
1/3
2/3
1
Време
Алтернативни разходи
на държането на налични пари
• В общия случай, средният паричен баланс е = Y/2N
• Пропуснати лихви (алтернативни разходи) = i (Y/2N )
• Разходи за N тегления от банката = F N
• При зададени Y, i, and F, потребителят избира
N за да минимизира общите разходи
Функция на търсене на пари
Минимални разходи се получават при N : N
*

iY
2F
 За да изградим функцията на търсене на пари
трябва да заместим с N* израза който дава
средния паричен баланс:
 Търсенето на пари е в пряка зависимост от
дохода Y и разходите F и в обратна зависимост
от лихвения процент
Функция на търсене на пари
• Функция на Баумол-Тобин:
С какво функцията на Баумол-Тобин (Б-Т)се различава?
 Б-Т показва как разходите влияят върху търсенето на пари
 Б-Т предполага, че еластичността на търсенето на пари към
дохода е 0.5, а еластичността към лихвения процент е -0.5
Модерна количествена теория за парите
• Милтън Фридман доразвива идеите на Кейнс и предлага
собствен модел на търсенето на пари:
M
P
d

e
 f  Y P , rb  rm , re  rm ,   rm
()
()
()
 ()



• Реалното търсене на пари е функция на:
–
–
–
–
Постоянният доход (YP) – очакваният среден доход за изследвания период (+)
Разликата в доходността между парите и облигациите (-)
Разликата в доходността между парите и акциите (-)
Разликата в доходността между парите и реалните активи (-)
Нововъведенията на Фридман
• Разглежда алтернативни финансови активи
• Разглежда реалните активи като субститут на парите
• Въпреки, че доходността от парите не е постоянна Фридман
допуска, че разликата между доходността на парите и
облигациите (rb – rm) е постоянна!
– Следователно, лихвените проценти не влияят върху търсенето на пари
защото промените в лихвените проценти се отразяват
пропорционално върху доходността на всички активи
• Търсенето на пари е предсказуемо и е пряка функция на
постоянния доход.
– Следствия:
• скоростта на паричното обръщение е предсказуема и постоянна
• MV = PY Количеството пари е основният фактор на съвкупните разходи
• Предлагането на пари трябва да е предсказуемо
Емпирични резултати
• Парите и лихвените проценти
– Търсенето на пари показва чувствителност към промените в
лихвените проценти
– В екстремални случаи (при много ниски лихвени равнища) търсенето
на пари е изключително чувствително към лихвените проценти и се
описва с плоска крива
• Този случай е известен като “ликвиден капан” защото паричната
политика не може да повлияе върху лихвите
– Няма емпирични доказателства, че търсенето на пари може да се
окаже в “ликвиден капан” при лихвени нива над нула.
– През последните години са забелязани признаци (главно в Япония и
отчасти в САЩ), за “ликвиден капан”.
• В моделите на Кейнс търсенето на пари е нестабилно
докато в моделите на Фридман е постоянно.
– Изследванията показват, че:
• До 1970, Md се характеризира с относителна стабилност;
• След 1970, Md е много по-нестабилно, дължащо се до голяма степен на
финансовите иновации;
• Нестабилността на Md прави паричната политика непредсказуема и трудна за
контролиране.
Ликвиден капан
Лихвен процент, R
MS0
MS1
MS2
Търсенето на пари е
толкова еластично, че са
необходими много
големи промени в
предлагането на пари
(Ms) за да се намалят
лихвените проценти.
Md
Пари
Чувствително ли е търсенето на пари
към лихвения процент?
• Ако лихвеният процент не влияе върху
търсенето на пари има много по-голяма
вероятност скоростта да е постоянна, или
поне предсказуема.
• Различни изследователи потвърждават
хипотезата за чувствителност на търсенето на
пари към лихвените процент. Емпиричните
резултати още показват, че чувствителността
(еластичността) не е прекалено голяма, т.е.
Няма сериозни доказателства за наличието
на “ликвиден капан”
Парична теория - обобщение
1. Фракционната банкова система създава пари тъй като
всеки лев във формата на резерви генерира повече левове
като депозити
2. Предлагането на пари зависи от
 Паричната база (резервни пари)
 Отношението на наличните пари към депозитите
 Отношението на резервите (задължителни плюс
свръхрезерви) към депозитите
3. Централната банка контролира паричното предлагане чрез:
 Операции на открития пазар
 Минималните задължителни резерви
 Сконтовата политика
Парична теория - обобщение
4. Портфейлните теории за търсенето на пари
 Наблягат на функцията “съхранение”
 Постулират, че търсенето на пари зависи от
съотношението риск/доходност на държането на
пари сравнено с алтернативни активи
5. Моделът на Баумол - Тобин
 Характеризира транзакционните модели на търсене
на пари, които наблягат на функцията “средство за
размяна”
 При този подход търсенето на пари е в пряка
зависимост от дохода и разходите по превръщането
на непарични активи в парични, и в обратна
зависимост от лихвения процент.

similar documents