КАЛИНА МАЛИНА 115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО /1898-1979/ Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова Радева) е родена на 3 август 1898 г.

Report
Slide 1

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 2

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 3

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 4

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 5

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 6

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 7

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 8

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 9

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 10

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 11

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 12

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 13

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 14

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 15

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


Slide 16

КАЛИНА МАЛИНА
115 ГОДИНИ ОТ
РОЖДЕНИЕТО

/1898-1979/

Калина Малина (псевдоним на Райна Иванова
Радева) е родена на 3 август 1898 г. в София в
многолюдно учителско семейство. Като найголямо дете в семейството непрекъснато се
грижи за по-малките : забавлява ги,
разказвайки им приказки, повечето от които
измисля сама. Баща й бил учител, който
заради прогресивните си идеи, бил постоянно
преместван от село в село.

Калина Малина на 3 г. в
забавачница

Малката Райна от всичко най-много
обича да гостува на своите дядо и
баба в Нови пазар. Дядо й –
абаджията Ради – известен като
добър певец и сладкодумен
разказвач, шие бод след бод и реди
вълшебни приказки или пее хайдушки
песни на обичната първородна
внучка. Горд е, че тя е толкова и умна
и любознателна и че също като него
пее хубаво и е добра декламаторка.
Още в трети клас момичето знае
наизуст всичките стихотворения от
цикъла “Епопея на забравените”
от Иван Вазов и ги декламира на
училищни тържества.

Завършва Втора девическа гимназия и става
студентка в Историко-филологическия
факултет на Софийския университет.
Учи един семестър и прекъсва, поради липса
на средства. 1918 г. - работи като учителка
в Етрополската прогимназия.
През 1921 год. се дипломира във Висшия
педагогически институт.
Учителства в няколко софийски прогимназии.

На екскурзия в Етрополе

1924 г. - първото й детско
стихотворение “Без подслон”
е отпечатано в сп. “Светулка”
с псевдоним Калина Малина.
С това име тя остава в нашата
детска литература. Сътрудничи
на изданията за деца:
“Картинна галерия”, “Поточе”,
“Светулка”, “Родно гнездо”,
“Славейче” и др.
1928
год. – издава първата
си стихосбирка “Кавалче”.
1929 год. - издава романа
“Златно сърце”. Това е
първият български детскоюношески роман.
Калина Малина, 1930 г.

В съавторство с Елисавета Багряна издава
“Христоматия за първи, втори и
трети прогимназиален клас”, т.е. за 5, 6
и 7 клас. Със съпруга си Д. Б. Митов,
литературен историк и критик, подготвя
граматики за същите класове. С детския
писател Трайко Симеонов пише читанка за
по-малките ученици през 1936 г.

Елисавета Багряна

Калина Малина, 1935 г.

1935-1938 г. работи като редактор на
в. “Въздържателче”. Подготвя и
педагогическата страница на
в. “Литературен глас”.
Участва активно във всички държавни и
обществени инициативи, свързани с
образованието и възпитанието на децата.

Клубът на жените
писателки, 1936 г.

Калина Малина е автор на повече от 50 книги
за деца. Пише гатанки, стихотворения, поеми,
приказки, разкази, повести и романи.
Многообразието на формите съчетава с
разностранна тематика. Пише творби с
фолклорни мотиви, дидактични произведения,
решава морални казуси, създава универсално
и носещо спецификата на времето си
творчество. Превежда художествена
литература от френски и руски език.

В стихосбирката “Майчини
песни” (1990 г.) са събрани
най-популярните нейни
стихотворения. В тях с много
обич поетесата разкрива
преживяванията на детето след
направена беля (“Рокличката
пак съдрана”, “Лудетина”,
“Беда”), показва нежната му
привързаност към семейството
(“Мамо!”, “Писмо за баба”,
“Бърборичка” и др.).
Искам, мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш колко те обичам!
Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обмия.

Провокира неговата любознателност и жаждата
му за знания (“Книжка пъструшка”, “Звуци и
букви”,”Обични букви”,“Първокласник”,
“Незабравим другар”, “Кирил и Методий”),
изразява своята любов към родното място,
Родината и българския език (“Ей, пътечко моя”,
“Обич”, “Обичам”, “Родино”, “Родното ми село”,
“Към хайдушка Рила”).
Много си ми мила,
Мила като дружка,
Моя белокрила
книжчице пъструшка.

За мен, родино, си градина,
де всяко цветенце цъфти,
де зрей на припека малина,
де ручей в слънчев лъч блести.

Сборникът “Песента на
щурчето” съдържа десет от
най-хубавите авторски
приказки на талантливата
писателка (“Синьото птиче”,
“Песента на щурчето”,
“Каменното момче”,
“Седефеното копче”, “Мънко
Дънцето” и др.), в които
добротата, трудолюбието,
обичта в семейството и към
природата, задружността,
мъдростта винаги
тържествуват.

Калина Малина е авторка на
първия български детски роман
“Златно сърце” (1929 г.), който
е посрещнат възторжено и от
читателите, и от литературната
критика. Тя споделя: “Това е
едничката ми книга, която
предадох в издателството, без да
я преписвам. А също така е
едничката, върху която не съм
правила никакви поправки в
следващите издания”.

В “Златно сърце” Калина Малина
увлекателно и затрогващо пресъздава
съдбата на малкия Димчо. По време на Рускотурската освободителна война покрусеният
дядо Димо се връща от опожарения Калофер,
където е погребал единствената си дъщеря и
едномесечното си внуче. До един храст
вижда детенце, завито със скъпо лисичо
кожухче, скътана кожена кесийка със
скъпоценности, сред който и едно медальонче
със златно сърце.

Дядо Димо взема
момченцето, представя го за
свое внуче и заедно със
своята жена го обикват като
свое чедо. Злият вуйчо
обещава богато
възнаграждение на една
циганка и тя организира
отвличането на момчето.
При своите скитания то
обхожда много села и
градове, попада при
различни хора.

Авторката ни запознава с
живота на българите след
Освобождението и ни
убеждава, че има много хора
със златни сърца, които
откликват на изпадналите в
беда, че на добрия и честния
всеки помага, че алчността и
злото не остават ненаказани.
Краят е щастлив – Димчо е в
прегръдките на истинския си
баща (богат търговец от
Калофер), разпознал своя
син по медальона.

1977 г. - Калина Малина е
удостоена с наградата на
Министерството на
просветата за
художествена литература
“Петко Рачов
Славейков”.

4 януари 1979 год. –
България се прощава
с любимата детска
поетеса Калина Малина.


similar documents