Виж прикачения файл! - Синдикат на Българските учители

Report
ЕДИНСТВО НА УЧИЛИЩНАТА,
ИЗВЪНКЛАСНАТА И ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА
ДЕЙНОСТ ЗА УСТОЙЧИВО И КАЧЕСТВЕНО
ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ
д.ик.н ЯНКА ТАКЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБУ
I. КАКВО Е УЧЕНЕТО?
Дефинирано като усвояване, разбиране и развитие на знания,
умения и отношения.
II. ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА ИЗВЪНКЛАСНАТА И ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА
ДЕЙНОСТ?









Възпитанието, образованието и развитието на личността се
осъществяват по различни пътища и изключително важен сред тях са
извънкласната и извънучилищната дейност /ИИД/.
ИИД осигуряват по-тясна връзка на училището с живота.
Подпомагат социалната интеграция на децата и учениците.
Помагат на училището да изпълни със съдържание и да изпълнява целите
на гражданското образование.
Допълват знанията.
Засилват възпитателната функция на образованието и компенсират в
някаква степен нейното недостатъчно развитие или липсата й.
Подпомагат преодоляването на основни проблеми на образователновъзпитателния процес, като: ниска мотивация за учене, голям брой
отсъствия, растяща агресия сред учениците и др.
Образователно-възпитателният процес по своята същност е единен и се
осъществява както чрез обучението, така и чрез извънучебните дейности.
Възраждането
в
съвременното
училище
на
извънкласната
и
извънучилищната дейност се налага от принципа за пълнота на
образованието.
Извънкласната и извънучилищната дейност /ИИД/, в съчетание с
училищната дейност, осигурява единство, системност и непрекъснатост на
образователно-възпитателния процес.
Затова извънкласната
определяна като:

и
извънучилищната
дейност
е
възпитателна дейност, която се организира и осъществява в
свободното от учебни занятия време в училище или от специално
създадени за целта институции и създава условия и фактори за
формирането и развитието на всяко дете. Учителят е в центъра и е
основен фактор за качеството на ИИД;

неотменима част от учебния процес;

фактор за организиране на свободното време на учениците;

свързващ елемент и по-тясна връзка между училището и живота;

допълнително образование;

направление в социалното дело;

педагогика на свободното време.
Съвременното виждане за реализиране на
идеята за пълноценно използване на свободното
време на учениците се базира на Конвенцията на
ООН за правата на детето. Конвенцията определя
главните направления за промяната чрез гарантиране
правата на детето: на образование, насочено към
развитие на личността, талантите, умствените и
физическите способности до най-пълния им потенциал;
на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за
отмора, подходящи за възрастта му, на свободно участие
в културния живот и изкуствата; на сдружаване и
свобода на мирни събрания; на подготовка за отговорен
живот в свободно общество и др. Средство за решаване
на посочените проблеми са извънкласната и
извънучилищната дейност.
Извънкласната и извънучилищната дейност в
България е с богата история и традиции, с активно
развиващи се иновации в настоящето.
Извънкласната и извънучилищната дейност у нас
се развива въз основа на Закона за народната просвета
и подзаконова нормативна база.
III. ДЕФИНИЦИИ


Няма точни и общоприети дефиниции за ИИД, но най-общо
се смята, че:
Извънкласната работа - учебно-възпитателната работа, която
се провежда с учениците извън занятията в клас. Организиране от
учителя на различни видове дейности, осигуряващи необходимите
условия за социализация на личността в извънучебно време. Тя е
самостоятелна сфера за възпитателна работа на учителя,
провеждана във взаимовръзка със самостоятелната работа в клас.
Извънкласната работа, като правило, провеждат учителите предметници, работещите в различни организации, родители, а
също и актив от учащи се /връстници обучават връстници/.
Извънучилищната работа е съставна част от системата на
образование и възпитание на децата, подрастващите и учащите
се. Тя се провежда в свободното им от училище време с цел
развитие на интересите и способностите на личността и
изграждане на качества, удовлетворяване на нейните потребности
от познание, общуване, практическа дейност, възстановяване на
силите и укрепване на здравето. Извънучилищната работа е
свързана с учебно-възпитателния процес в училище, с
възпитателната работа по местоживеене и се осъществява
предимно от извънучилищни образователни заведения.
В БЪЛГАРИЯ:
В системата на народната просвета функционират 126
звена за извънучилищни дейности, в които са обхванати 65
000 деца и ученици в извънучилищни форми. От тях средства
чрез единни разходни стандарти до 2013 г. са получавали само
ученическите общежития и астрономическите обсерватории, които
са общо 30 на брой. Останалите звена се финансират за сметка на
добавката за ЕРС за извънучилищни и извънкласни дейности на
ученици, определяна ежегодно със съответното решение на
Министерския съвет за определяне на стандарти за финансиране
на делегираните от държавата дейности в образованието и
разпределяни на ниво първостепенни разпоредители с бюджет.
Въвеждането
на
стандарти
за
финансиране
на
извънучилищните педагогически учреждения /ИПУ/ - обединени
детски комплекси, ученически спортни школи, центрове за работа
с деца, логопедични центрове и междуучилищни центрове за
трудово-политехническо обучение, не само ще преустанови
процеса на закриване, но ще спомогне и за осмисляне на
свободното време на децата и на учениците, развиването на
допълнителни знания и умения, ограничаването на броя на
преждевременното отпадане от образователната система.
Подготвено е ПМС за тази цел.
IV. НЯКОИ ЗАДАЧИ НА ИИД:







Разширяване и задълбочаване на знанията. Развитие на
света на ученика, разширяване на неговия кръгозор.
Развитие и усъвършенстване на психологическите качества
на
личността
на
учениците:
любознателност,
инициативност, трудолюбие, воля, упоритост, настойчивост,
самостоятелност в усвояването на знанията. Разширяване
на запаса им от знания.
Възпитание на слабоуспяващите в увереност в собствените
сили и в преодоляване на препятствията.
Изява на особено даровитите деца и техните индивидуални
особености
Възпитаване на чувство за отговорност към общата работа,
съдействие за успех на общи задачи и съвместни
мероприятия, обучение и възпитание в екипност.
Обширно и ефективно развитие на качествата, необходими
за творческа дейност и самостоятелно създаден творчески
продукт.
Пробуждане на заложените във всяко дете творческо
начало, да му се помогне да намери себе си, да направи
първата крачка в творческата реализация, което е цел и на
педагогическата дейност.
V. СПЕЦИФИКАТА НА ИИД СЕ ПРОЯВЯВА НА
РАВНИЩЕТО НА ЗАДАЧИТЕ:





формиране у детето и ученика на положителна „Азконцепция“, като съвкупност от три фактора увереност в доброжелателното отношение на
другите към него; убеденост в собствените сили и
възможности за успешно овладяване на едни или
други дейност; чувство за собствена значимост;
формиране на навици за сътрудничество, екипност
и колективно взаимодействие;
формиране на интерес и необходимост от
ефективна, социално одобрена и полезна социално
значима дейност посредством познанство с
различни
нейни
проявления,
съобразно
индивидуалните особености на детето;
формиране на нравствен, емоционален, волеви
компонент в мирогледа на децата;
развитие на познавателния интерес.
VI. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИИД:






органическа връзка с възпитателната дейност на
училището;
съгласуваност
с
работата
на
училището,
семейството, общността;
масов обхват на децата при съблюдаване на
принципа на доброволността и свободата на избора
на занятията;
свободен избор отстрана на децата на характера на
творческата дейност;
съчетаване
на
масовите,
груповите
и
индивидуалните форми на възпитателна работа;
съчетаване на методите на организация на работа
на децата, стимулиране на активна творческа
дейност и контрол върху ефективността на
работата.
VII. ОСОБЕНОСТИ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИИД:



отсъствие на твърда регламентация, възможности
да се прилага творческа свобода, максимално
разчитайки на инициативата на самите деца,
свободата на избора от тяхна страна на формите,
методите и средствата за водене на ИИД;
голяма отговорност на педагога в необходимостта
сам да разработва направленията на ИИД и да
формира съдържание без опора на базови планове
и програми;
отсъствие на контрол върху резултатите, което от
една страна затруднява оценката на качеството и
ефективността, но от друга - позволява поестествена обстановка и подпомага неформалното
общуване.
VIII. РОЛЯ НА ИЗВЪНКЛАСНАТА И
ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА ДЕЙНОСТ
Ключови моменти:
 средство за управление и постигане на качествено
образование;



служи за регулация на поставените образователни
и възпитателни цели;
променя нагласи и практики така, че структурата
училище да функционира по-добре;
подпомага развитието на личността на ученика
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ:
намаляване на отсъствията;
 овладяване и превенция на агресията;
 повишаване на грамотността;
 подобряване на мотивацията;
 подобряване на училищната среда;
 мотивиране на творчески тип поведение ;
 стимулиране
личностното
развитие
учениците в ежедневната ни работа.

Водещи
принципи:
прозрачност и публичност
на
доброволност,
IX. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ИЗВЪНКЛАСНАТА И ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА ДЕЙНОСТИ



Извънкласната и извънучилищната дейности /ИИД/ са
специфични по своите цели, задачи, съдържание и
методика на провеждане. Те се ръководят от определени
принципи
на
организация
на
извънкласната
и
извънучилищната дейности:
Принцип на последователност и системност – ИИД е
съобразена с образователните потребности, систематичността на
изложение на материала и с интересите на ученика.
Принцип на доброволността - учениците
формата на занятия, която ги интересува. Това
факултативните познания, клубове, секции, групи
също и към записването в извънучилищни
учреждения.
избират сами
се отнася към
по интереси, а
образователни
Принцип на обществената насоченост - дейността има
обществено-значим характер, отговаря на актуални задачи за
развитие на страната, свързана е с постижения на съвременната
наука, техника, култура, изкуство.
IX. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ИЗВЪНКЛАСНАТА И ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА ДЕЙНОСТИ



Принцип на инициативата и самодейността - ИИД
отчита
желанието
на
самите
ученици,
техните
инициативни предложения.
Принцип на занимателност - използване на игровите,
интерактивните и други форми и методи на работа, които
ангажират, вкл. и емоционално, децата и учениците.
Принципът на отчитането на възрастовите и
индивидуалните особености на участниците и
достъпност на материала се отразява в съдържанието,
формите и методите на осъществяване на ИИД, в
характера на взаимоотношенията между възпитатели и
възпитаници. Материалът може да надхвърля учебната
програма, но не и да превишава възрастовите особености на
децата и учениците. Да се оценява интересът на децата и
учениците и да се отчитат възможностите им.
IX. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ИЗВЪНКЛАСНАТА И ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА ДЕЙНОСТИ



Принцип на отчитане на дидактическата
връзка на теорията с практиката, което
предполага умение у учениците за прилагат получените
знания в учебния процес.
Принцип на непрекъснатост - необходимо през
цялата учебна година да се провеждат ИИД.
“Неписан” принцип на отдаденост - ако учениците
виждат, че учителят е заинтересован, че обича работата
си, то може да се разчита на тяхната поддръжка.
Подготовката и провеждането на ИИД поставя високи
изисквания към учителя. Необходимо е да бъдат
заинтересовани учениците, да им се помага да
преодоляват трудностите, да ги сплотяват, да знаят, че
винаги са очаквани в училище за съвместни
занимателни, творчески и успешни дела.
IX. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ИЗВЪНКЛАСНАТА И ИЗВЪНУЧИЛИЩНАТА ДЕЙНОСТИ
Други принципи:
 Ориентираност към личността
 Равен достъп и равни права на всички ученици
 Комфортност
 Сътрудничество
 Отговорност
 Гъвкавост
 Единство в многообразието
 Новаторство
 Занимателност
 Автономност
 Отчетност
 Самодеятелност
 Ефективност
 Законосъобразност
X. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИИД:

Запазване и развиване таланта на всеки ученик, така че
да живее пълноценно, да придобива нови знания и
умения и да израства като самостоятелна, мислеща и
социално отговорна личност.

Стимулиране на творческата активност на учениците и
развитие на техните интереси и възможности.

Създаване на условия за публична изява, инициатива и
творчество.


Удовлетворяване на специфичните потребности
учениците
и
нарастващата
взискателност
родителите.
на
на
Подобряване на работата с ученици с емоционални и
интелектуални затруднения и с децата в риск.
X. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИИД:

Използване възможностите на Националните програми на
Министерството на образованието и науката за развитие на
средното образование, на европейски оперативни програми, за
разнообразяване извънкласната и извънучилищна дейност чрез
участие в международни, национални, общински и училищни
проекти.

Задълбочаване на контактите с обществени неправителствени
организации и с държавни институции.

Привличане на допълнителни източници за подпомагане на
училищните дейности.

Усъвършенстване на методите за организиране работата на
педагога за различни видове дейност, осигуряваща необходимите
условия за социализация на личността в извънучебното време.

Усъвършенстване и представяне на
практики за работа с децата и учениците.
добри

Развиване форми на ученическо самоуправление.
педагогически
X. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИИД:

Привличане и оптимално мотивиране на учениците за
участие в учебния процес и в извънкласни и
извънучилищни дейности.

Популяризиране на постиженията на учениците и на
учителите.

Подобряване имиджа на учебното заведение.

Увеличаване конкурентоспособността на учениците и
подпомагане на тяхното професионално ориентиране.

Осмисляне на свободното време на учениците през
учебната година и в периода на ваканциите с цел
подобряване
на
изграждането
на
ключовите
компетентности
по
смисъла
на
Европейската
референтна рамка.
X. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИИД:








В страните от ЕС се дефинират следните осем
ключови компетентности:
комуникация на роден език;
комуникация на чужди езици;
математическа компетентност и основни познания
в областта на природните науки и технологиите;
дигитална компетентност (информационни и
комуникационни технологии);
умения за учене;
социални и граждански компетентности;
инициативност и предприемачество
/предприемчивост/;
културна осъзнатост и творчество /компетентности
в областта на културата и на творческите изяви/.
X. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИИД:


Разширяване на междуличностните връзки и
отношения на учениците, както и на жизнения
им опит.
Ангажиране на родителската общност при
подготовката и провеждането на училищни и
извънучилищни мероприятия
XI. ОСИ НА ДЕЙНОСТИ НА ИИД:






Непрекъсната квалификация на учителите
Работа по програми и проекти
Разработване на система от училищни тематични
състезания, конкурси
Естетизация на училищната среда
Взаимодействие с институции, НПО, медии
Споделяне на добри педагогически практики
XII. ВЪЗМОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА ИИД МОГАТ ДА
БЪДАТ СВЪРЗАНИ С:

Финансиране - роля на МОН и на СБУ,
осигуряване на единен разходен стандарт за
извънучилищните педагогически учреждения

Управление на делегирания бюджет

Подготвеност на кадрите

Нормативна база

Конкуренция за обхват на учениците между
училищата и извънучилищните педагогически
учреждения
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕШАВАНЕ
ЧРЕЗ:
НА ПРОБЛЕМИТЕ

Колективно трудово договаряне

Осигуряване на единен разходен стандарт за извънучилищните
педагогически учреждения

Засилване ролята на училищното настоятелство

Усъвършенстване на нормативната база

Повишаване квалификацията на учителите

Целодневната организация на учебния ден

Ролята на семейството

Повишаване на статуса и обществения авторитет на учителя
ЗНАЧЕНИЕ
НА
ИИД ЗА УЧИТЕЛИТЕ И
УЧИЛИЩЕТО:
Ключови акценти:
 Изграждане на умения и компетентности за системно прилагане на иновационни и
мотивиращи педагогически практики.

Формулиране на конкретни инициативи за стимулиране и насърчаване развитието на
учебното заведение с подкрепата на УН, НПО.

Постигане на устойчивост на резултатите и тяхното мултиплициране чрез споделяне
на опита и добрите практики.

Подобряване на психоклимата и намиране на отговори на специфични потребности на
учебното заведение как, по какъв начин да се оптимизира работа и да се подобри
качеството на учебно-възпитателния процес, така че училището да се развива
устойчиво.

Стимулиране на прилагането на иновации, обмен на информация, опит и добри
практики.

Мотивиране на преподавателите да разпознават нуждата от собствено развитие, да
работят в екип и дух на сътрудничество.

Привличане на сътрудници и партньори в лицето на родители, институции и
неправителствени организации за успешното развитие на училището и учениците.
Общото взаимодействие на ИИД и
училищната дейност водят до устойчиво и
качествено обучение на децата и учениците образование за личностно и социално
развитие,
което
включва
екологичните,
социалните и икономическите измерения на
развитието. Интегрира природозащитното,
екологичното, здравното и гражданското
образование в едно цяло и поставя акцент
върху самия живот, което е своеобразна
надежда и донякъде - гаранция за по-добро
бъдеще.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!
Д.ИК.Н. ЯНКА ТАКЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ
[email protected]

similar documents