Свалете доклада

Report
ДИНАМИЧНА МАТЕМАТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО - 15.02.2014, ИМИ-БАН
МОТИВАЦИЯТА –
ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕХ В ДЕЙНОСТТА НА
КРЪЖОКА ПО ЛИНГВИСТИКА
ЦВЕТАН ПАВЛОВ докторант в секция ОМИ на ИМИ - БАН
е-mail: [email protected]
•
Резюме:
Мотивацията е необходима за постигане на високи резултати в учението, за
придобиване на добри способности в процеса на учене, защото без
мотивация способността за учене рязко намалява.
Мотивация в най-общ смисъл е това, което оказва влияние върху създаването
и поддържането, избора и насоката, като цяло в човешкото поведение, и тя
подтиква учащите да търсят, изискват, трансформират и използват знанията
си.
Обучаем, който е вътрешно мотивиран, се заема с дадена дейност, заради
самата нея и удоволствието, което тя му доставя, или удовлетворението от
изпълнението ù. А в друг случай ученикът, който няма вътрешна мотивация се
представя, за да получи възнаграждение или да избегне някакво външно
наказание.
В настоящата работа се разглеждат методи и форми за повишаване на
мотивацията на участниците в кръжока по математическа лингвистика, както
и постигането на последващи успехи и резултати вследствие на изучаваната
дисциплина.
Ключови думи: лингвистика, кръжок, обучение, мотив
•
•
I.Увод.
Въпросът за мотивацията за учене в съвременното училище безусловно може да
се нарече централен, защото се явява източник на дейността и изпълнява
функции на подбуждане и смислообразуване.
•
Понеже в основата на мотивацията са потребностите и интересите на
личността, то е напълно логичен е извода, че за да постигне успехи ученикът е
необходимо обучението за него да стане желан процес.
В този контекст мотивът се разглежда като насоченост на ученика към
отделните страни на учебната работа, свързана с вътрешното му отношение към
нея.
•
II. Изложение
•
•
•
•
•
•
1. Системата от мотиви за стимулиране на учебната дейност, включва:
1.1 Познавателни потребности.
1.2. Цели.
1.3. Интереси.
1.4. Стремежи.
Посочената по-горе система от мотиви образува учебна мотивация, която се
характеризира както с устойчивост, така и с динамичност. Доминиращите
вътрешни мотиви определят устойчивостта на учебната мотивация и
йерархията на нейната структура. Социалните мотиви обуславят постоянната
динамика на подбудите.
•
•
•
•
•
•
•
2.Характеристики на мотивацията за учене
А. К. Маркова (1) определя две групи психологически характеристики
(критерии) на учебните мотиви: съдържателни и динамични.
Първата група мотивационни характеристики са свързани със съдържанието
на учебната дейност на ученика, a втората група характеризират формата,
динамиката на изразяване на тези мотиви.
От съдържателните характеристики на мотивите най-важните за нас са:
1. Степен на разпространение върху учението.
2. Наличие на действеност на мотива т.е. неговото реално влияние върху
дейността и поведението на ученика.
3. Степен на разпространение на мотива върху учебната дейност.
•
•
От динамичните характеристики на мотивите най-важна за нас е:
1. Устойчивост. В литературата са описани три нива на устойчивост:
•
а) ситуативен интерес се проявява в емоционално привлекателните ситуации и
не оставя следа в структурата на личността;
•
б) относително устойчив интерес към определен кръг учебни предмети и
задачи;
•
в) добра устойчивост, при която се осъществява учене, независимо от
външните условия.
•
Учебните мотиви се различават не само по съдържание, но и по степента на
тяхната осъзнатост. Най-адекватно се осъзнават мотивите, свързани с близката
перспектива на ученето. В много ситуации учебните мотиви остават
замаскирани, т.е. не са външно изявени.
3. Етапи на формиране на мотивацията за учене
Формирането на мотивационната сфера преминава през няколко етапа, които включват
следните въздействия:
3.1. Актуализация на вече формирани в ученика на по-ранни мотивационни структури,
които трябва да се поддържат и развиват.
3.2. Създаване на условия за поява на нови мотивационни структури (мотиви, цели) и
развиване на нови качества на мотивите като устойчивост, осъзнатост, действеност и
т.н.Тук е важно още в началото на кръжочноите занимания учениците да бъдат научени на
самостоятелно, осъзнато, активно отношение при поставянето на цели, за което важна роля
играе и поощрението от страна на учителя. При отработването на целите учителят може да
използва популярната „плюс-мотивация” и „минус-мотивация”. Същността се състои в
това, че след успешното изпълнение на определена задача, когато тя е забелязана от
учителя и останалите кръжочници, ученикът е готов да решава по-трудна задача и да я
изпълни по-успешно, отколкото след неуспешен опит или грешка.
3.3. Създаване на нов мотив.
Ако един ученик не е насочил вниманието си върху етапите на изпълнение на дадена
дейност и върху начините за изпълнението и след множество успешни реализирания на
етапите и начините новата мотивационна структура има условия и може да възникне.
Раждането на нов мотив е преминаване на учебната дейност към нов, по-висок етап на
развитие.
3.4. Развиване на нови качества на мотивите като устойчивост, осъзнатост, действеност
и доминиране.
Учениците в училище трябва да бъдат обучавани в умения да откриват и осъзнават тези
нови страни на личностната значимост на ученето. Изменение на вътрешното отношение
на участникът в кръжока, както към актуалното ниво на развитие на собствените
възможности, така и към перспективите за тяхното развитие, може да бъде осъществено
само ако ученикът може самостоятелно да анализира мотивите и целите на своето
поведение
Усложнението на мотивите, довежда до усложнение на целите, което от своя страна ги
приближава към зрелите мотиви и съответно по-зряла емоционална сфера.
4. Формиране на познавателни мотиви.
Познавателните мотиви се формират с всички средства в хода на учебния процес. Те имат
за цел да подбуждат интерес към знанието и процеса на учене. В степента, в която ученика
участва в решаването на проблеми, търсене на нови пътища за достигане до резултат в него
се усъвършенстват и учебно-познавателните мотиви.
5. Формиране на социални мотиви.
Мотивите за социално сътрудничество често са много по-неразвити от познавателните. За
формирането на социални мотиви трябва да бъдат създадени условия за групова и
колективна работа при решаване на учебни задачи. Наличието на съвместна дейност
изисква изработване на общи цели и задачи на съвместната работа, търсене на начини за
решение, определяне на начини за взаимен контрол и самоконтрол.
Мотивацията за колективна дейност, това е стремеж за участие в групова работа и
получаване на положителна оценка от членовете на групата.
Важна функция на социалните мотиви е, че те могат да поддържат интерес към ученето
там, където липсват познавателни мотиви.
Понякога има трудно успяващи ученици, с недостатъчна мотивация и отрицателно
отношение към учебната дейност. При поява на слаба учебна мотивация в групата, първо
трябва да се установят причините за това и после в тясно сътрудничество с учителите и
семейството, трябва да се планира цялостна корекционна програма, насочена към
ликвидиране на тези причини и промяна в отношението на кръжочникът към ученето.
6. Формиране на мотивация за учене
Основни принципи на формирането на мотивация за учене.
Основен източник на формирането на всички видове учебно-познавателна активност на
учениците е динамизиране на учебната им дейност. В хода на различните видове дейност
възникват нови качества на психическото развитие, които определят и новия тип
отношение към изучавания обект; към другия човек; към собствената дейност.
Новият тип отношение към изучавания обект е познавателната активност. Новият тип
отношение към другите е социалната активност (активното отношение към
взаимодействието, общуването, сътрудничеството).
7. Фактори, влияещи върху учебната мотивация
Както всеки друг вид мотивация и учебната мотивация се определя от множество фактори,
специфични за тази дейност
За нас най-важни са:
7.1. Организация на учебния процес.
7.3. Субективните особености на ученика (възраст, пол, интелектуално развитие,
способности, принадлежност, самооценка, взаимодействие с връстници и др.).
7.4. Субективните особености на педагога и преди всичко на отношението му към
ученика и към работата.
8. Събития мотивиращи участниците в кръжока по лингвистика.
8.1 Ролята на състезанията
Учениците с голяма охота се занимаваха с математическа лингвистика , дори и за това,
защото се ходи на различни регионални и национални състезания, които те в повечето
случаи възприемаха като една екскурзия , която съчетава полезното с приятното. В
Пловдив, Пазарджик, София, Хасково Стара Загора, преди или след състезателният ден те
се запознаваха със много и интересни забележителности на посетените градове.
През 1988г.имах удоволствието в рамките на матeматическият турнир „Дружба” - гр,
Стара Загора, да организирам първото международно състезание по математическа
лингвистика, в което участваха отбори от България, (гр.Стара Загора), Полша,
(гр.Легница), Словакия, (гр.Попрад) и Казахстан , (гр.Алма Ата).
8.2 Лагер школи.
Всяка година на през лятото на Юндола, Цигов чарк,(зимната ваканция в Пещера или
другаде, а също и по време на пролетните конференции на СМБ) се организираха лагер школи на които водещи университетски преподаватели като Юлия Кръстева от Париж,
проф. Москов от СУ „Климент Охридски” , акад. Кендеров и проф. Йордан Табов, проф
Радослав Павлов, проф. Руслан Митков от ИМИ на БАН, четяха лекции по теми свързани с
Лингвистиката, и тези школи обикновено завършваха със състезание и награди за
победителите
8.3 Роля на наградите. Съществена роля за мотивация дейността на кръжока по
математическа лингвистика имаха и получаваните награди и медали при класиране на
различните състезания. Като анекдот звучи случката ,че на състезание в Русе по време на
Зините математически празници имаше четири писмени работи с почти еднакво добре
решени задачи заслужаващи първа награда.Тогава ги подредихме като 1.1, 2.1, 3.1 и 4.1, а
4.1 награда се оказа работата на бъдещият министър на Икономиката Николай Василев,
ученик от Варненската езикова гимназия. Години по-късно се шегувах , че ако знаех , че ще
стане министър, като член на журито щях да настоявам да му се даде 1.1 награда.
8.4 Спорт. На тези лагер школи се провеждаха и спортни състезания,по тенис, по футбол,
по различни атлетически дисциплини, с много награди за добре представилите се
участници
8.5 Литературно – музикални вечери се провеждаха също , с четене на стихове и
различни музикални изяви , а това определено действаше мотивиращо на останалите
участници
III. Заключение:
Може да се каже , че за съжаление учителите не винаги отделят нужното внимание на
мотивацията за учене и това също е определящо за формиране й.
Всички изложени фактори, взети заедно определят степента формираност за ученика
на познавателна мотивация, съобразено с това, че всеки ученик има свои особености и
съответно – мотивационна сфера.
Използвайки посочената по - горе класификация на мотивите и тяхното формиране, в
повечето случаи неосъзнато, всъщност участниците в кръжока по математическа
лингвистика успяваха да постигнат сериозни и задълбочени резултати в изучаваната
дисциплина, както и последващи житейски успехи при своята реализация.
Много от тях понастоящем са водещи икономисти, журналисти, юристи, има артисти,
бизнесмени и всичко онова, което те са си пожелали.
Искам да изкажа специални благодарности на доц. Тони Чехларова за своевременното
ми информиране за случващи се научни събития в ИМИ на БАН,и на проф. Йордан
Табов за ценните съвети, без които този доклад щеше да има друг облик.
Използвана литература:
1. Маркова А.К., Формирование мотивации учения в школьном возрасте.
- М., 1983.
2. Извънкласната работа по математическа лингвистика, Сб. ММО, С,
Изд. на БАН, 1987.
3. http://www.diuu.bg/ispisanie/broi24/24kt/24kt2.htm
4. www.izpitite.com/referats/387dc9f2.doc
Благодаря за проявеното внимание!

similar documents